Във връзка с годишнината от разстрела на руското царско семейство в Русия се вдигна неочаквана пушилка от материали в печата възхваляващи последния руски император, предаването на неговата личност статуса на мъченик и светец за вярата и народа на Русия.
Например, материалът „Участнику расстрела царской семьи Ехидному Дугласу” – „cont.ws”, 23.07.2018 г. – е мелодраматична статия в стила на христянските проповеди, в която истинската политика се заменя със сълзливата християнска добродетелност.
Ето и характерни цитати от статията на Андрей Ткачьов „Смерть проясняет многое” – („stoletie.ru” – 24.07.2018 г.)
„ Днес, Нашият император има повече власт, отколкото преди 100 години. Тогава с усилията на пропагандата той беше превърнат в чудовище, олицетворяващо държавния строй, и беше обречен на безпощадно унищожаване. На строя се приписваше жестокост, равнодушие, разкош и разварат и това автоматично се пренасяше на царуващия дом и то така успешно, че вчерашните верноподанници мълчеливо се примириха с варварското убийство.
Сега Царя се издига над вековната лъжа, и пред съвремениците се разкрива в цялото си човешко величие и с мъченическата си смърт. И ако тогава Царя беше обкръжен от предателство и страхливост, днес е в съдружеството на светците”.
Написаното няма нищо общо с истината. То е свързано с насилие над емоциите на гражданите и лъжливо свърза съдбата на царското семейство с кръвожадността на руските болшевики и тяхното пристрастие по „рождение” към злото и кървавите оргии.
Защо е всичко това?
Само и еднствено в услуга на тайната държавна руска идеология, за която никой не говори и не обсъжда, но която агресивно и настойчиво се насажда непрекъснато, всеки ден. Тази идеология съдържа три основни темела: монахризмът, като най-доброто управление за огромната руско територия; либерълизмът, като опиум за народа; силата на армията и флота, като единствените съюзници.
Тази схема напълно съвпада с плановете и стратегията на Глобалния капиталистически проект, който има също три основни стълба за своето съществуване: силата е във Вашингтон; парите – във Лондонското Сити; идеологията – във Ватикана.
След абдикацията на Николай ІІ през 1917 г. Временното руско правителство арестува императора и той е поставен под домашен арест в двореца „Царско село”. Временното правителство готви голям процес срещу императора, но поради сложността на делото, той и семейството му са интернирани през август в Тоболск, Урал, а някалко месеца по-късно се преместени в Екатериинбург. По това време в Англия се водят тайни дебати дали да се даде на Николай ІІ и семейството му политическо убежище (англйския крал е братовчед на руския император). Надделява мнението, че това е не целесъобразно за Британската империя. Това е главната причина за смърта на царското семейство, а не „кръвожадните” болшевики. Николай ІІ е петия руски монарх убит с помоща на Великобритания.
Що се отнася до святостта на императора, ще приведем списък на неговите кървави деяния, заради които получи в народа прозвището „кървавия Николай”:
1895 г., 18 мая — При коронацията на Николай ІІ на Ходинското поле възниква бъркотия и в нея загиват от 3000 до 5000 души. Вместо траур и съболезнования царя се отправя на бал в френското посолство заявявайки : «Макар Ходинското нещастие е да е велика трагедия, тя нетрябва да помърчава праздника на коронацията» ;
1901 г., 7 май — разстрела на обуховските работници;
1902 г., ноември — разстрела на ростовските работници ;
1903 г., 11 март — разтрела на работниците от златоуставския оръжен завод;
1903 г., 14 юли — разстрела на стакуващите железничари;
1903 г., 23 юли — разстрела на на демонстрацията в Киев;
1903 г ., 7 август — разстрела на работниците в Екатеринбург;
1904 г., 13 декември — разстрела на работниците в Баку;
1905 г., 9 януари — Кървавото Възкресение в Петербург – разстрела на мирното работническо шествие: убити са 1200 души, ранени - над 5000.
1905 г., 12 януари — разстрела на работническа демонстрация в Рига ;
1905 г., 18 юли — разстрела на демонстрация в Лодз ;
1905 г., 5 септември — Портсмутския мир с Япония ; загубите за Русия са над 200 000 убити, ранени и пленени. Когато царя получава съобщението за Цусимската битка, той играе тенис. При съобщението, той дълбоко въздъхнал и пак хваща ракетата.
1905 г., 15 ноември — разстела на крайцера «Очаков» и на другите въстанали военни кораби от Черноморския флот. Загиват над 1000 матроси;
1906 г., 4 юли — 28 въстанали матроси в Свеаборг са осъдени на растрел;
1907 г., 3 юли — разгонването на Думата. До този момент са обесени и растреляни 14 000души;
1911 г. — Масов глад и изнасяне на 53 % от добитото житното зърно. За загиналите от глада селяни не са се водили никакви записки;
1912 г., 4 април — Ленския разстрел на стачкувашите работници;
1914 г., 3 юни — разстрел на митинга на путиловските работници в Петербург ;
1914 г., Ежедневните загуби в Първата световна война достигат до 30 000. Общите загуби на Русия към деня на примирие са 7 милиона убити, ранени и военопленен. ☚
Върху съвестта на Николай ІІ, тази нежна и чувствена натура, този любящ съпруг и баща, тежи отговорността за над 10 милиона руски жертви. И ако турим за капак две загубени вайни за 10 години, провъзгласяването му за светец на Руската православна църква остро поставя въпроса за нейната собствена състоятелност.
Отличетелната черта на руският монархизъм е възприетият византийски принцип за единство на престол и олтар, което означава, че монархът не е само държавен глава, но и глава на доминиращата църква. Днес този принцип е възприет във Великобритания и е наследен от крал Хенри VІІІ.
Почти пет века Европа води епична борба срещу монархизма. Много често тя завършва с решителна и кардинална разправа с монарсите и с техните семейства, като с времето никъде не са оспорва подобен кървав край. Началото на тази борба поставя Парламента на Англия през 1649 г. последван от Американската революция от 1776 г. и Френската революция от 1792 г.През 19-я век са ликвидирани по света 88 монархии, през 20-я век – 17 монархии. Понастоящем, в Европа съществуват следните монархии: Андора, Белгия, Великобритания, Дания, Испания, Лихтнещайн, Люксембург, Монако, Норвегия, Холандия, Швеция, Ватикана.
Европейския съюз обезсмисля монархията, отменяйки неговата суверенност. Това е една от причините Великобритания да напусне ЕС, а много от останалите европейски монархии да не са членове на ЕС.
В класическият си вид монархията е вчерашния ден от еволюцията на човечеството и като перспектива няма бъдещето, което се очертава (поне за сега) като планетарна асоциация от наднационални корпорации, където няма място за Планетарен Цар.
Монархическата сянка, която витае около образа на днешна Русия само затвърждава западните обвинения в руското цивилизационно развитие, което самите руснаци определят като изостанало от Европа с 150 години (в годината, когато Александър ІІ освобождава крепостните селяни - 1861, в Лондон се открива градското метро). По-мъдрите и обективни изследователи внасят съществена поправка, според която Русия е изостанала с 200 години не от Европа, а от Съветския съюз.
С такъв исторически товар Руската Федерация няма голям шанс за привличане на нови съюзници и доброжелатели – тя може да остане само със своята армия и със своя флот, което може да е достатъчно за вегетиране, но не и за задоволяване на днешните руски претенции за глобално доминиране в бъдещия свят като свърхдържава.
ДЪРЖАВАТА, КАТО „КРЪСТНИКЪТ” НА МАРИО ПУ...
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
