Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Постинг
26.01 14:14 - БСП - по-близо до фашизма, отколкото до марксизма
Автор: veshter Категория: Изкуство   
Прочетен: 253 Коментари: 2 Гласове:
2



 Истанбулската конвенция вкара Корнелия Нинова в матрицата на Умберто Еко image Евгений   Дайнов   | Мнения 25.01.2018, 17:32 ч. последна редакция 25.01, 17:53 ч. 11 коментара   2584 прочитания image Снимка Google  

Доста хора ще се сетят за онзи цитат от Маргарет Тачър, в който тя описва „социализма” като: „вечна опасност, тлееща в човешката душа, защото обещава постижения без усилия и придобивки без отговорности...”

Така, в средата на 90-те години, Желязната лейди описа нашите (източноевропейски) мятания по пътеките на историята. И беше много точна и много права. Онова, което ни се случва днес, обаче, е по-точно описано от Умберто Еко, горе-долу по същото време. 

За Умберто Еко, не толкова „вечният социализъм”, колкото „вечният фашизъм” е постоянно дебнещата опасност, затаила се в тинестото дъно на душите ни. За разлика от Тачър, Еко ни оставя подробен списък индикатори, по които ние можем да познаем, кой е в душата си фашист и кой – не.

Сещам се за тези неща покрай немислимото поведение на „социалистическата” партия БСП по повод Истанбулската конвенция (ИК за краткост). Това поведение е немислимо, тъй като няма и не може да има лява партия в развития свят, която не само да се опълчи срещу документ, озаглавен „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие” – но и да иска референдум за неговото отхвърляне.

image БСП внесе със 74 подписа искане за референдум

Поведението на БСП не влиза, очевидно, под шапката на определението, дадено от Тачър за социализма. Защото се разполага в индикаторите, разработени от Умберто Еко за измерване на фашизираното съзнание.

Да видим как изглежда това. 

Според Еко, първият признак, че си склонен към фашизъм е специфичен култ към традицията. Хората, изповядващи този култ, пише Еко, са убедени, че някъде в миналото окончателната истина за всичко вече е била казана, веднъж и завинаги; и че нашата задача днес е да не отстъпваме от нея. 

Ако гледаме сухите документи, съпротивата на БСП срещу ИК не изглежда толкова отчетлива, по този индикатор, колкото е например позицията на техните съидейници от крайната десница в лицето на „Патриотичния фронт”. Темата за изразената в традицията истина, обаче, фигурира изобилно в медийните изяви на видни лица на БСП.

Пред БНР Велислава Дърева, например, казва така: „Смятаме ли, че е лошо БСП да се превръща в консервативна, патриархална партия?” И добавя: „Съгласявам се с позицията на Българската православна църква: налице е заговор против християнска Европа”. 

 

image Синодът: Да се молим срещу приемането на Истанбулската конвенция

 

Този заговор е по-ясно разписан в позициите на Патриотичния фронт, според чиито представители сам Бог навремето е създал единствено два пола и – точка. Който говори за „джендър” е против Бог. 
Чак дотам БСП не е стигнала (още), но ето ви Корнелия Нинова при Цветанка Ризова:„Видяхте ли позицията на Светия синод за този избор (т.е. на социална роля на половете), за нравствеността?.. Има опасност за устоите на обществото... (Към ГЕРБ) спрете се, чуйте народа, чуйте църквата, да си видим ценностите – какво ни е останало?”.

По показателя „култ към традицията” БСП демонстрира фашистки манталитет около, да речем, 70 процента, ако следваме матрицата на Умберто Еко. По-близо до стоте процента БСП се оказва по отношение на друг негов индикатор за фашизирано съзнание – отхвърлянето на модерността. 

Според Еко, не става дума за елементарно заставане срещу науката и техниката, а за идеен пакет, който отхвърля самите основи на сегашния свят – Просвещението, както и приоритета на Разума над суеверията. В този пакет, пише Еко, Просвещението се схваща като „началото на съвременната поквара”.

В света на Корнелия Нинова, всяко придвижване към ценностите на Запада – на онова място, което поражда Просвещението – е някаква загуба на нещо ценно, за да бъде то заменено с някаква поквара. Вижте последното й изречение, цитирано горе: „..какво ни е останало?”. Спомнете си и: „Демокрацията ни отне много...” 

В нейния светоглед, непрекъснато ни се отнемат някакви „наши” неща; и е време да се запънем и да си пазим поне онова, което ни е останало.

Каква обаче е „покварата”, предлагана ни в прословутата Конвенция? За Нинова, това е навлизането, в училищното образование, на познание за социалните роли, през които на различни етапи минават биологично определените полове мъж/жена. Според Нинова (пред Ризова), не става дума за това, „жена да кара трактор” – а за това, „мъжът в семейството да е майката”. Петър Волгин е още по-ясен, по БНР: „на едно 6-годишно дете да му обясняваш, че може да си сменя пола през ден...”

Че нищо такова не пише в ИК – това, надявам се, е вече ясно. Че каквото и да пише там, задача на всяко общество (и на всяко Министерство на просветата) е самото то да реши, как да преподава социалните роли в училище. Дали жена може да кара трактор? Дали мъжът може да върти домакинството, докато жената издържа семейството? Може ли мъжът да ходи с дълга коса (ходя), да носи герданчета и гривни (нося), да се облича в рокли (правил съм го в големите летни жеги, държи хлад)? И пр. 

image Що е то Истанбулска конвенция – въпроси и отговори

В идейния свят на БСП, обаче, поставянето под въпрос на традиционни социални роли, е поквара – и то поквара като постоянно задълбочаващ се процес, насочен срещу най-ценното – децата. Корнелия Нинова: „Посланието ми като жена и българка: пазете децата (т.е. от Конвенцията)... Да пазим децата, най-голямата ни ценност...”

По признака отхвърлянето на модерността БСП демонстрира около 90 процента съвпадение с фашисткото съзнание, описвано от Умберто Еко.

Няма как, обаче, да гледаш на съвременния свят като на клоака, пропита от поквара – и да не вярваш, че зад всичко това не се крие някакъв заговор. Обсебеността от идеята за заговор – това също е индикатор на Еко за наличието на фашистко съзнание. 

Тук БСП има съответствие на 100 процента. 

Умилително, като начало, е онова, което излезе в медиите след онзи пленум, на който БСП реши да застане срещу ИК: „Непримирими са били жените, членове на пленума, които предупредили Станишев и ПЕС да не скриват зад защитата на жените от насилие, истинските намерения на тази Конвенция (курсивът е мой)”.

По-ясни са говорителите на тези жени. Нинова: „...някой ни използва, употребяват ни, слагат отпред жените... и отзад посягат на най-скъпото ни – на детето...” Дърева: „...има заговор против християнска Европа... Насилието срещу жени е превърнато в заложник на джендър идеологията”.

Целта на идеята за световен заговор, пише Еко, е хората „да се чувстват обсадени отвсякъде. Най-лесният изход от това положение е да посочиш онзи омразен чужденец, който е виновен. Но заговорът трябва да има и помагачи „отвътре”... Обикновено евреите са нарочени за тази роля...”

Кой е онзи световен злодей, който има наглостта да посяга на българското дете? Дърева има отговор: „Джендър идеологията... е част от глобализацията, инструмент на световния олигархат... държавите, нациите пречат... трябва да бъдат заличени; пречи им човекът, който трябва да бъде заличен...Трябва им нов човек: без държава, без нация, без памет, без идентичност, безполов мутант...”

Кои са неговите, на световния злодей, вътрешни помагачи? При автентичните нацисти – това са евреите, както припомня Еко. Времената обаче се менят. В Унгария, за премиера Орбан вътрешните врагове са някакви митични чужди организации, вкарващи нелегални мигранти с цел разпадане на нацията. За БСП, вътрешните предатели, работещи за световния злодей, скалъпващ заговора срещу най-ценното ни – това са неправителствените организации. 

Дърева: „...да вкараме такива закони, които да изключат всякаква джендър идеология да пъпли из училищата, да не допуснем разните му там джендър НПО-та да надъхват децата.” Нинова: „...ще даваме (т.е. държавата) пари на НПО-та да правят програми в училищата за нестандартни полови роли. За това ще отидат повече пари, отколкото за това, да си знаеш рода, езика. Няма да им (на децата) дадем да знаят българското, а да им предлагаме нестандартни роли на пола...”

В разсъжденията на Нинова и (особено) на Дърева прозира, засега бледо, още един индикатор за фашистко съзнание: населението да бъде накарано да се чувства унизено от мощта и богатството на врага. Разсъжденията на Дърева по посоката на „световния олигархат” вървят в тази посока.

Подобни изказвания на водещи фигури на БСП отправят към още един признак за фашистко съзнание, според Еко. Става дума за нещо, което той обозначава като расизъм, но има предвид конструирането на различния като непосредствена опасност. Според него фашизмът винаги „търси консенсус, като експлоатира и засилва до крайност естествения страх от различието”. И тук БСП удобно се намества в съответствие с фашисткото съзнание. Всеки различен е заплаха. 

Следващ признак за фашистко съзнание, според Еко, е онова, което той нарича селективен популизъм. Идеята тук е следната. За фашистите, индивидуалните права на хората нямат значение, когато са в противоречие с „волята на народа”. Но тъй като такава воля няма как да бъде измерена, то тя се оказва единолично изразявана чрез лидера. 

Корнелия Нинова е така добра да ни разкрие, със свои думи, че съответства напълно, на 100 процента, на този индикатор за фашистко съзнание. Пред Ризова: „Когато си сигурен, че българският народ нещо смята, казваш навън (т.е. пред критичните към БСП партии в ПЕС): моят народ ме прати да ви кажа, че мисли така... Аз нося лично отговорността за тази позиция...”

С искането си за референдум – т.е. не парламентът, а „народът да се произнесе” за ИК – БСП изпада в съответствие и с друг индикатор на Еко за фашистко съзнание: съчетаването на селективен популизъм с недоверие към легитимността на парламента и с искането „Гласът на Народа” (главните букви са на Еко) да бъде чут директно, през главата на парламента. В допълнение, Дърева (пред БНР) продължава да иска референдум за членството в НАТО и ЕС. 

Под шапката на селективния популизъм попада, разбира се, и идеята за това, че народът е винаги единен; и че само враговете могат да искат да го делят. В тази светлина красноречиво, колкото и „обрано” да изглежда, е онова положение в решението на пленума на БСП, в което се казва: „В Конвенцията съществуват текстове, които разделят българското общество и могат да бъдат тълкувани разнопосочно.” 

Според Умберто Еко, индикатор за наличието на фашистко съзнание е убеждението, че всяко несъгласие е предателство. Макар БСП да съответства напълно на индикатори като обсесия със заговор и търсенето на вътрешни врагове (т.е. в лицето на НПО), засега социалистите избягват да обявяват всеки несъгласен за предател. Тук значимо покритие не виждаме. Не виждаме покритие и по индикатори, свързани с дребната буржоазия (социалната база на фашизма), с войнолюбието, със самоцелния героизъм и с „действието заради самото действие”.

Странно, но има някакво съответствие на БСП с индикатора мачизъм (мъжко превъзходство) – дотолкова, доколкото при Еко той е свързан със „неприемането и заклеймяването на нестандартни сексуални практики, от целомъдрието до хомосексуалността”. Парадоксална е активността именно на жени в посоката на подобен „мачизъм”. 

Както и да оглеждаме матрицата на Умберто Еко, днес БСП е значително по-близо до фашизма, отколкото до своите корени в марксизма. 

Вместо да смятат религията за „опиум за народа”, днешните социалисти призовават да следваме насоките, задавани от една особено ретроградна и обскурантистка църква. Вместо да се борят с традицията така, както го правят Маркс и Енгелс в „Комунистическия манифест”, българските социалисти бранят традицията като особена своя ценност. Вместо да се борят за онова, което се съдържа в Марксовата сентенция „свободата на всеки един определя свободата на всички”, следват популистката идеология за приоритета на общото над индивидуалното. Вместо да си спомнят Марксовото „без разделение няма прогрес”, отхвърлят документ за ненасилие срещу жени с аргумента, че „разделя обществото”. 

И накрая, вместо да се вслушат в Марксовото предупреждение, че „всеки път, когато се отхвърля една от формите на свобода, се отхвърля свободата въобще” – са ужасени от самата възможност обществата да са свободни да променят разбирането си за онези социални роли и обществени функции, които могат да бъдат изпълнявани от мъжете и от жените. 

Това е картината, ако приложим матрицата на Еко относно фашизма. Има и други подобни матрици – нека други пишат за тях и да видим, какво ще излезе.

Паралелите с Мусолини и Хитлер също оставям на други автори.




Гласувай:
2
0



1. morskipesni - На глупав ли се правите- или сте провокатор?
26.01 16:23
Социализмът си поставя за най-висша цел равноправието и защитата от насилие. Това у нас е гарантирано по конституция. Социализъм и Християнство са най-близките неща в света, тук се припокриват философска (теософска) вяра и политико-обществена вяра. И двете доктрини защитават класическия морал. Няма трети или какъвто и да е друг пол. Човек се ражда мъж или жена. Другото е обект на патологията.
цитирай
2. veshter - Незная какви цели си поставя комунизмът, но резултатите ги знаем всички, друарю - 100 милиона избити и пълен икономически, социален,морален и идеологически крах
26.01 20:27
morskipesni написа:
Социализмът си поставя за най-висша цел равноправието и защитата от насилие. Това у нас е гарантирано по конституция. Социализъм и Християнство са най-близките неща в света, тук се припокриват философска (теософска) вяра и политико-обществена вяра. И двете доктрини защитават класическия морал. Няма трети или какъвто и да е друг пол. Човек се ражда мъж или жена. Другото е обект на патологията.


Не приемам хора, изповядващи престъпна идеология да ме поучават. Другото е обект на патология.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veshter
Категория: Изкуство
Прочетен: 107790
Постинги: 193
Коментари: 279
Гласове: 1340
Архив