"На основание Сан-Стефанския договор, ние находящите се [в Цариградския затвор] 185 политически затворници, бяхме освободени. Видяхме свободата видяхме и руските войски и офицери, тържествувахме и плакахме от радост, но считам за своя длъжност да се спра тука малко и изложа причините, които ме карат да излагам тия данни и изкажа своето мнение за жертвите, които е направил българския народ за своята свобода. Мнозина наши вънкашни врагове и писатели от злоба и завист пишат и говорят, че българският народ даром е получил своята свобода от русите и е некадърен да я извоюва сам; че той не е направил никакви жертви за нея. Аз само на основание на данните които съм събирал лично в затворите, по възстанията и по руско-турската война, можах да се убедя, че българския народ през време на възстанието и войната е дал многобройни жертви в мъже, жени и деца; повече от 12 000 души избесени от Одринския Джамил Паша председател на военния съд и Пловдивския Ибрахим Паша с хиляди затворници от одринския затвор удавени в Тунджа; 13 000 души измрели в затворите от разни болести и около 3 000 души загинали в Диар-Бекир, Аккя, Кестамуни, Ангора, Мосул, Аргана-Мадени Измид, Халеп, Бейрут, Дамаск, О. Родос, Къбръз, Фезан, Триполитания и др. разни места. В настъплението на Сюлеиман пашовите войски турците разориха Стара Загора и около 300 други села, избиха и заробиха жени и малолетни деца, потурчиха ги безвъзвратно. А бягството на турците към Цариград през Декемврий 1877 г. и Януарий 1878 г. пред победоносните руски войски какво представляваше? – От Стара Планина до С. Стефано българските села се превърнаха на грамада от димящи развалини, а беззащитното им население се разбяга по гори и кърища като подплашен дивеч, преследвано цял месец от турските гьочлии и аскер-качаци (беглеци от войската) които опитваха оръжието си в стрелба където им се мерне българин. 
Имаме и други несъзнателни врагове от нашия народ, които постоянно твърдят, че за нашата свобода само русите са дали многобройни жертви, а българите не са направили никакви жертви. Длъжен съм да заявя и да твърдя, че на основание данните които лично съм събирал, българския народ е дал не по-малко жертви сравнително с онези, които като наши освободители дадоха през време на войната в убити и ранени.
Аз съм бил от 55 години в непосредственни връзки с хиляди дейци и труженици за българското освободително дело, измежду които мнозина са вече покойници; аз изпълнявам с настоящите си дневници едно обещание и задължение което съм дал пред тях, а именно че всеки един който се пожертвува за българската свобода, името му ще остане отбелязано в историята на българския народ. Аз днес изпълнявам този дълг, защото от моя страна би било престъпление ако не отбележа техните имена, и не увековеча тяхната памет, тъй като за повечето от тях нито е писал някой, нито е в състояние да спомене и пише за тях. Аз искам да постигна и друга една цел: да докажа на безотечествениците и на тези които не милеят за България, че не малко жертви, теглила и изпитания мъченически е прекарал многострадалния български народ, дордето да се сдобие с тая свобода. Ние трябва да я пазим и да се самопожертвуваме за нея, защото знаем да я ценим, прекарали сме младините си само в мъки и страдания догдето да се сдобием с нея. А безотечествениците и умопомрачените младежи нека знаят, че българския народ, за да запази тази свобода е готов всеки момент да смаже тяхната предателска акция, която в основата си има само моралът на болшевишките рубли. Няма в световната история пример да е отбелязано, че някоя предателска акция е имала успех. Затова ние съветваме нашето младо поколение да обича България, да се възпитава в борчески дух и да бъде готов всеки момент да се пожертва за нейната свобода."