Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04 09:00 - Теория на справедливата война
Автор: veshter Категория: Изкуство   
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове:
1



 Важни са принципите на международното право, а не кой ги е нарушил

Ударите в Сирия породиха различни емоции, малко като футболни страсти. За едно и също деяние привържениците на Реал казаваха, че дузпата е чиста и кристално ясна, а привържениците на Ювентус - че е несъществуваща и абсолютно измислена.

В центъра на вниманието се оказа Войната. За привържениците на Запада тя е необходимото зло, за привържениците на Путин - тя е варварски акт.

И възпяването, и отричането на войната - по принцип или принципно, хилядолетия наред занимават човешкия род.

Така постепенно се стига до разбирането, че войната понякога е неизбежна, но тя трябва да бъде справедлива.

В основите на Теорията на Справедливата война стои онзи, когото аз наричам Първия европеец -  св. Августин Блажени 

[Свети Аврелий Августин, Aurelius Augustinus, 354—430 — гениален мъдрец, философ, богослов, една от най-значимите личности на западното християнство]

Той казва: 

"Войната е справедлива, когато каузата, за която тя се води е справедлива"

Няколко века по-късно, богомилството, едно зародило се по българските земи явление, което е сред най-забележителните ни приноси в човешката философия, религия и култура (почти колкото славянската азбука, а може би като глобално въздействие и по-значимо от нея), отива по-далеч от Свети Августин. Ако за Свети Августин справедлива е войната, която се води за справедлива кауза, за богомилите дори в справедливата война не може да се воюва по несправедлив начин!

И така, можем да кажем най-кратко за Справедливата война следното:

Войната е справедлива, когато каузата, за която се води тя е справедлива, но и в справедливата война трябва да се воюва по справедлив начин.

За по-търпеливите читатели ще допълня следното:

Съвременната Теория на справедливата война се базира на осем фундаментални принципа, придаващи морално оправдание и инструментален характер на употребата на сила в междучовешките и междудържавните отношения.

Първите шест от тези принципи са т.нар. Jus ad bellum – правото НА война:

1. Принцип на справедливата кауза – Августиновият принцип, че войната е справедлива, когато каузата, за която тя се води е справедлива (principle of just cause).

2. Принцип на легитимната власт (principle of legitimate authority) - само легитимно облечени с власт лица имат правото да вземат решение да се води или не една война.

3. Принцип на добрите намерения (principle of good intentions) – трябва да се започва война с намерение да се осъществят добри дела, а не със зла умисъл.

4. Принцип на вероятността на успеха (principle of likelihood of success) – трябва да се встъпва във война само ако тя би могла да донесе положителни резултати.

5. Принцип на съразмерността (principle of proportionality) – цената на войната, т.е. загубите, които ще се понесат, трябва са по-малки от ползите, които войната ще донесе.

6. Принцип на крайното средство (principle of last resort) – войната трябва да бъде крайното средство, което се използва в отношенията с другата държава или общност.

Последните два от тези принципи са т.нар. Jus in bello – правото ВЪВ война ("богомилските разбирания"):

1. Принцип на съразмерността (principle of proportionality) – този принцип се прилага тук вече по отношение на загубите и ползите при всяка конкретна военна операция.

2. Принцип на отличаването (или различаването – principle of discrimination) – да се прави разлика по време на военните действия между хората и обектите, които участват-използват се или не участват-не се използват пряко във военните действия.

P.S.

Понеже аз не гледам футболни мачове и нищо не разбирам от дузпи, не знам дали имаше дузпа или не. Чисто човешки, понеже съм свикнал да съм на страната на онези, които имат моралното право, смятам, че дузпа нямаше или поне можеше да се даде на продълженията да решат кой да продължи.

Така съм горе-долу и в международните отношения.

Сиреч - старая се да не плащам данък на пристрастия. За мен са важни принципите на международното право. Ето защо по Косово (и Ирак) левите ме величаят, десните ме сиктирдосват. А по Крим (и Грузия) десните ме възхваляват, а левите ме проклинат. 

За мен наистина са важни принципите на международното право, а не кой ги е нарушил - нашият кучи син или не-нашият кучи син.

А международното право казва кой, как, кога и къде може да решава проблемите с правото на силата, за да тържествува силата на правото.

Да, да допълня - не съм фен на Путин и смятам, че той води Русия по абсолютно сбъркан път, цената за който отново ще се плаща от обикновените руснаци и особено от майките на обикновените руснаци (помня мълчаливото им шествие с черни забрадки в Харков - със свещи в ръка, страдащи по загиналите си деца в Афганистан и смятам, че преди всичко майките на убитите и одирани живи, връщани в оловни, неотваряеми ковчези, руски младежи спечелиха Студената война, а не Рейгън!).

А Асад за мен е поредното чудовище, което, докато го има, светът трябва да се срамува, че има такива чудовища, а когато няма да го има, светът тайничко ще изпитва носталигя по времето, когато това чудовище го е имало. 

Чудовищата са именно такива - те гарантират на света чистата съвест, че се бори за нещо морално, а когато ги няма, светът разбира, че докато се бори само с чудовищата, а не с дълбоките причини да съществуват такива чудовища, на мястото на всяко премахнато чудовище се раждат поне още три.

Коментарът е от профила на Николай Слатински във Фейсбук. Заглавието е на редакцията




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veshter
Категория: Изкуство
Прочетен: 126784
Постинги: 218
Коментари: 334
Гласове: 1472
Архив