Дейвид Рокфелер беше последният внук на основателя на компанията Standard Oil Co - Джон Рокфелер. Роден в приказно богатство, той имаше слабост към съвременното изкуство и прекара по-голямата част от живота си, колекционирайки платна на Пол Гоген, Диего Ривера, Анри Матис и други. Днес, когато цената на тези произведения на изкуството е нараснала значително, те представляват значителна част от неговото състояние.

 

 

От 8 май 2018-а аукционната къща Christie’s ще разпродава в продължение на няколко дни колекцията на Дейвид Рокфелер. Когато почина през 2017-а на 101 години, той беше притежател на най-малко четири картини на Клод Моне, потресаващи творби на Едуард Хопър, Джорджия О`Киф, Жорж Сьора и стотици други съкровища, включително и на сервиза на Наполеон  (който го взел със себе си в изгнание). Някои от тези предмети са били придобити за жълти стотинки в сравнение със сегашната им стойност. Например цената на картина на Пикасо от колекцията е нараснала хиляда пъти. През 2007-а Рокфелер продава на Sotheby’s в Ню Йорк картина на Марк Ротко за почти 73 млн. долара. Милиардерът я купил през 1959-а за 10 хил. долара.

 

 

Съпругата на Дейвид Рокфелер - Пеги, умира през 1996-а. Двамата планирали да жертват по-голямата част от личното си състояние за благотворителност. Затова даряват 13 работи на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, основан от майката на милиардера Аби Олдридж Рокфелер. Но в края на краищата Рокфелер разбира, че повечето организации се нуждаят от неговите пари, а не от предмети на изкуството. Така, с изключение на няколко отделни точки в завещанието, според които нюйоркският "Метрополитън Мюзиъм" получава картина на Едуард Мане, той решава цялата му колекция и останалото имущество да бъдат разпродадени след  неговата смърт. Средствата трябва да постъпят в 11 организации, включително и в Рокфелеровия и в Харвардския университет, както и в редица благотворителни фондове.

 

 

В продължение на много години семейство Рокфелер обзавежда имението си, жертвайки големи суми и за филантропия. Аукционната къща Christie’s е събрала най-ценните експонати в 1500 лота, които ще бъдат изложени за продажба. По-евтините експонати ще бъдат търгувани онлайн.

 

 

Колекцията е оценена на 500 млн. долара, но напоследък в света се наблюдава голям интерес към редките произведения на изкуството, така че най-вероятно реалната печалба от продажбите ще надхвърли 1 млрд. долара. Според експертите на Christie’s картината на Пабло Пикасо "Момиче с кошница с цветя" ще бъде изтъргувана за между 90 млн. и 120 млн. долара. Тези прогнозните цени са твърде високи, но освен уникалността на творбите се отчита и ценността на името на Рокфелер  като предишен собственик.

 

 

Организаторите на аукциона очакват платното на Анри Матис "Одалиска, лежаща под магнолиите" да бъде продадена за 70-90 млн. долара. Ако тази прогноза се оправдае, това ще е нов рекорд за творба на Матис (досега най-високата цена, платена за картина на художника, е 46 млн. долара). Известно е, че Рокфелер се възхищавал от творчеството и личността на французина и се е срещал няколко пъти с него през 30-те години на ХХ век. Милиардерът обожавал и произведението на Гоген "Вълна", което Christie’s се надява да изтъргува за 12 млн. долара.

Те са притежатели на машината за печатане на пари засега.

Въпросът е, че трябва да работите много яко и да получавате достатъчно пари за да изплащате заема по печатницата, а също да купувате хартията и мастилото за парите, както и да имате достатъчно станали средства за да покриете стойността, която сте обявили на копюрите. Може да напечатите милиарди, но ако зад тях не седи високата производителност на труда ви а голи приказки, те не струват нищо. И какво от това, че ще напечатите стоцици миларди? Тези пари нямат никаква стойност. Ако са долари - зад тях седи мощната икономика на САЩ и пълни трезори със злато, ако са рубли - зад тях седи немощната икономика на Русия и също пълни трезори със злато, но ако са венецуелски боливари - те не струват и хартията на която са напечатани, а за да купите едно руло тоалетна хартия /която е дефицит във Венецуела/, ще са ви нужни два огромни сака с боливари. Та така, с печатането на пари. Машина може да купи всеки и да печати колкото си иска, но няма да стане по-богат от това.