И изведнъж – арест за един толкова искрено отдаден на каузата  на русопоклоничеството бизнесмен, като Николай Банев, стана обект на прокурорско притискане. Та той е си ама собствена неправителствена организация, Евразйски клуб, която шумно се възхищава на руската окупация на Крим! Че и булката му е в управителното тяло на този руски инструмент за влияние в България. http://samarinof.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/03/01/skandal-evraziiskiiat-klub-na-nikolai-banev-legitimira-nezak.1596437

НА СНИМКАТА: Ниолай Банев попива думите на руския посланик Макаров

С какво е заслужил такова неуважително отношение? В прокуратурата не знаят ли, че др. Банев знае наизуст цяла песнопойка със съветски маршове, които кара музикантите да му свирят по заведенията , докато припява с пълно гърло? Какво ли си мисли по въпроса руският шеф на прокуратурата ( не само на руската) Юрий Чайка? Той давал и е указания да бъде притесняван толкова виден приятел на Кремъл у нас? Чайка ли им е изпила ума на държавните обвинители у нас, че да се закачат с тава важна птица от московската пета колона, отлетяла на юг към Ница, но преследвана там от френски полицаи по българска заръка?

Такива въпроси ме мъчат и отговор, признавам си, нямам. Всичко, което знам, съм го прочел във възторжените репортажи и отзиви на бенефициентите на Баневата щедрост. Спонсорирания от него журналистически конкурс в собствения му курорт “Свети Влас” беше явление, на което и самият Делян Пеевски сигурно е завидял заради неговия размах и дълбочина на замисъла.  В плитчините на залива акостираше яхта, от нея под светлините на прожекторите и под акомпанимента на тържествената музика слизаше мастито жури и в рамките на продължаващото в този дух шоу обявяваше година след година победителите в това частно “мероприятие”.

Иначе казано, докато Пеевски си купуваше цели издания, Банев беше заложил на  пазаруването на отделни имена. Най-видните в нашенската журналистка, в някои от случаите ( читателите могат сами да ги открият в интернет, те не се крият, гордеят се с наградите си).

Доста по-евтино е да си “наградиш” журналист и да си купиш (поне)мълчанието му, отколкото да издържаш години наред цели редакции. Младежът Пеевски явно беше прецакан от конкуренцията на търга за роби на труда на тържището на родната журналистика – веднъж и той да загуби един търг. Да не би това да е причината за бедата, сполетяла Баневи в Ница ( която се римува с белезници)?

Дано да знаят нещо повече колегите, които Банев награждаваше за журналистически успехи от десетина години насам. В края на краищата сред тях има наистина големи звезди. Да спомена само Елена Йончева ( а да не споменавам за състава на маститото жури…). 

При толкова много запознати с темата “вътрешни хора”, защо ли изобщо се обаждам? Ок, млъквам. Оставям отлично информираните от първа ръка за взимането-даването с Баневи да дадат своя принос в измъкването на България от дъното на световните класации за медийната свобода.  Имат златен шанс да го направят!

Иво Инджев