Дейвид Сатър и
проф. Максимум Матусевич

Как руснаците, които са толкова образовани, талантливи, не могат да създадат една нормална политическа система?

В Русия хората са компенсирали своята обреченост да имат нещастен живот с идеята, че те все още са част от една огромна и силна държава, която може да изплаши всекиго, казват анализаторите

Интервю на Юри Джигалкин, ru.krymr.com

Преди дни английската езикова версия на уебсайта "Русия днес" публикува това, което авторите наричат списъка с Топ 10 на русофобите за 2018 г. За разлика от текстовете на сайта на руски език, където думата "русофобия" носи като правило драматичен семантичен товар, авторите на списъка за англоезичната аудитория се опитват да злорадстват, иронизирайки своите герои и себе си, като наричат този списък "престижен". Сред фигуриращите в него са: партия - на  британските консерватори, институция -  изследователския център във Вашингтон - Атлантическият съвет, няколко американски водещи критици на Кремъл и незнайно защо сегашният канадски премиер, който за разлика от неговия предшественик, никога не е наричал руския президент лъжец.
Любимият начин на представяне на нещата обаче не е в състояние да засенчи очевидния факт: излъчващата медия, финансирана от Кремъл, стигматизира критиците на Кремъл като врагове русофоби и ги поставя в специален списък.
Защо „Русия днес“ започна да издирва русофоби, какви чувства изпитват американците към това и кой има нужда от русофобията? Тези въпроси коментират американският публицистът Дейвид Сатър и политологът проф. Максимум Матусевич от университета в Сетън Хол,  Ню Джърси.

Максим Матушевич: Такова възприемане на света,  като враждебен – това е много стар феномен. Наскоро препрочитах дългата телеграма на Джордж Кенан, написана през 1946 г., отразяваща същите настроения – подобна илюзия за враждебна среда. Така че има такъв прецедент. Ако вникнете по-дълбоко в историята, в кореспонденцията между Курбски и Иван Грозни, в тези писма са отразени същите чувства - че чужбината представлява заплаха. Вероятно това произтича от усещането за несигурност. Това може да се случи и по исторически причини, на границата между Европа и Азия, където така наречената идентичност не е много ясна, което също може да предизвика несигурност. От друга страна, струва ми се, че има елемент на тролинг, тоест „Русия Днес“ просто да се забавлява. Изданието вижда, че всяко проявление на тролинг предизвиква реакциите на западните медии, което го насърчава още повече да се забавлява от това. Не съм сигурен обаче колко са искрени хората, които го правят, но си мисля, че в това има елемент на развлечение.

- Ако за „Русия днес“ русофобството е диагноза, какво може да се каже за онези, които обвиняват в русофобство целия свят? 

М. М.: Това е състояние на параноята. Отново подчертавам, че се съмнявам доколко искрени са тези твърдения. Но това означава, без никакво съмнение, че въздейства на населението на Русия. Това, че е удобно да бъдеш жертва, е разбираемо, отвлича се вниманието от конкретни действия, които извършва твоята страна, това е удобна позиция, защото снема отговорността за конкретни действия – например за сваления самолет в Украйна, за допинг скандала, за отравянето на дисиденти или така наречените предатели, които са в чужбина. Не знам доколко това наистина може да се нарече заболяване. По някаква причина ми се струва, че това е добре разчетен ход, който е доста ефективен. Ако погледнете общественото мнение за това как се възприема Западът, той често се възприема в Русия като агресивен, враждебен, който трябва да унищожи основите на руската култура и държавност.
… Не подценявайте обаче факта, че на Запад има и политически кръгове, които реагират с интерес, понякога дори с разбиране на пропагандата на Кремъл. Разбиране може да се види както в дясната, така и в лявата страна на политическия спектър. Сред  известна част от Републиканската партия, както знаете, Путин е популярен. Сегашният руски режим е популярен и разбираем, защото управляващите се считат за кръстоносци, защитаващи десни консервативни ценности. Отляво на спектъра има също разбиране, но поради други причини – защото антиимпериализмът е традиционен за тях, традиционен е и скептицизъмът относно ролята на Съединените щати в международното уравнение. Путин и неговият режим изглеждат като възпиращ фактор, който отслабва влиянието на Съединените щати в международните отношения. От другата страна, в политическия спектър това също така предизвиква уважение и разбиране. Затова целта на кремълската пропаганда е да убеди народа си, че нещата не са толкова лоши и както можем да видим, досега те са успели в това. И докато има сериозна икономическа криза в страната да намерят поне някаква подкрепа на Запад. Вижте какво се случва в Европа: режимът на Путин е популярен както от дясната, така и от лявата половина на политическия спектър.

- С какви термини, понятия бихте описали настоящите  отношения  към Русия в Америка? Ясно е, че в тях не мирише на русофобия...

М. М.: Не съм изучавал детайлно този въпрос, но като човек от университетските среди, който има само най-общи впечатления, не съм забелязал някакви прояви на омраза, на неприязън. Случи се много  странна подмяна на приоритетите в политическата среда. Като знаем, че по време на Студената война така наречените "русофоби" са били хора по-консервативни, с десни възгледи, в определена част от Републиканската партия сега, благодарение на избора на Тръмп, настъпи една подмяна на понятията. Сега виждаме дълбоки съмнения относно намеренията на Русия от страна на либералите. Отново, на мен така ми се струва поне, сме свидетели на един много интересен феномен – точно в радикалните среди на политическия спектър, както от дясно, така и от ляво, виждаме напълно различни реакции. Например, скептицизмът за влиянието на Русия на изборите през 2016 г. се проявява както от крайно десни хора, така и от лица, с крайно леви убеждения. Хората, които вярват в това, са основно хора от либералния мейнстрим. Сред мейнстрима на либерали е трудно да се наблюдава някаква русофобия, която не им е присъща. Това са хора, които са свикнали да зачитат ценностите на другите, както и да уважават други култури. Трудно е да се промени тази позиция на отношение към света като започнеш да отхвърляш или незачиташ чуждата култура. През цялата ми дълга кариера в американските академични среди не съм срещнал нито един русофоб, нито съм срещал човек, който открито да изразява антируски настроения по някакъв начин. 

- Какво виждате в размахването на думата „русофобия“?

Дейвид Сатър: Режимът на Путин иска да отклони вниманието от действията си. Той просто иска да оправдае враждебността, проблемите в отношенията със Запада с русофобските настроения на Запад, а не със собствените си действия. Мисля, че това е отчасти отбранителна реакция. Това е потвърждение на една тенденция, която сме виждали не веднъж, когато различията в политическите позиции се разглеждат от руските лидери като продукт на лична враждебност. Например, когато Обама беше президент и през последните месеци на своето управление наложи първите санкции срещу Кремъл, често се казваше, че проблемът е в това, че Обама и Путин не могат да се понасят взаимно. Сякаш проблемите в руско-американските отношения се дължат на факта, че човек не обича друг човек. Оттук и залогът - на антиамериканизма.

- Можем ли да мислим, че руските вопли за  русофобството са някакъв копнеж за любов?

Д. С.: Те искат руският народ да не мисли за външната политика на Русия, да не мисли за нормалните общочовешки ценности. Най-лесно е да се каже, че целият свят е срещу нас, никой не ни обича и никога никой няма да ни заобича при никакви обстоятелства. Затова те поддържат тази своя идея периодично, вадейки такива списъци. Но и аз бих добавил, че този списък е абсолютно фалшив. Хората, които фигурират в него,  не само не са врагове на Русия в действителност, нито изглеждат така в очите на режима на Путин. Мисля, че със сигурност има списък с врагове, но той не се афишира – става дума за такива хора, които могат да извършат конкретни действия, с които наистина да компрометират и разобличат пред света поведението на Кремъл, например масовата корупция по върховете,  убийството на Борис Немцов, унищожаване на малайзийски самолет, експлозии в частни домове, извършени през 1999 година.
…Всъщност най-големите русофоби са тези, които сега се намират в Кремъл. Те се страхуват предимно от собствения си народ. Второ: те сриват репутацията на Русия, те вече не говорят за бъдещето на тази страна. Те създават условия за постоянно международно напрежение. 

- Как бихте определили тогава чувствата, които хората в САЩ изпитват към Русия сега?

Д. С.: В най-добрия случай това са опасения, че Русия може да се превърне в заплаха за световната сигурност, дори и за света. Въпреки това не мисля, че това е съпроводено от някаква враждебност към Русия като такава. Просто недоумявам, как руснаците, които са толкова образовани, талантливи, не могат да създадат една нормална политическа система. Дори си мисля, че не правят никакво усилие в тази посока.

- Има ли подмяна на понятията от страна на Русия, от страна на Кремъл и очевидно за много руснаци, които се чувстват като жертви и не могат да разберат как изглежда Русия отвън? 

Д. С.: Те са възпитали в себе си един манталитет на обидено дете, на което не му дава това, което иска. Мисля, че той може да се поддържа само чрез масова пропаганда и експлоатация на националните чувства, особено чувството за унижение след разпадането на Съветския съюз. Защото в края на краищата ние трябва да разберем, че обикновено в Русия хората са компенсирали своята обреченост да имат нещастен живот с идеята, че те все още са част от една огромна и силна държава, която може да изплаши всекиго. Когато този страховита държава се срине, в съзнанието на хората остава вакум. Затова е много лесно да бъде използвано подсъзнателно това желание да бъдат велики, идеята, че това не е само право, но е заложено в самата Русия да бъде велика, въпреки правата на другите. Затова не е трудно да се родят такива идеи, че целият свят е срещу тях, а руснаците, и руската пропаганда умело използва това.