Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06 22:48 - Духовната ни любезност към руската мечка
Автор: veshter Категория: Изкуство   
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове:
4



 image
Иво Инджев

Към многобройните суперлативи, които могат да се кажат за българските политици, несъмнено има и един, който ги откроява сред колегите им по света. Нашите са най-благодарните на своите бивши колонизатори.

Има един виц за любезния лос, но не става за разказване в писмен вид поради звуковите ефекти, които го правят смешен. Та и с нашичките политици е така, не е за разправяне колко са любезни сами при мисълта за руската мечка. Видя се и от речта на Цвета Караянчева, която се разписа в историята като пръв български председател на Народното събрание, допуснат да говори в руския парламент.

Не може да се каже, че речта й е от най-просълзяващите братушките защото те нямат насита на благодарности, а Караянчева “само” наблегна на духовната ни връзка, която била най-здравата спойка между Русия и България. Затова пък словото й напълно отговаря на един задължителен и унизителен български стандарт, за който не са ни виновни руснаците: нито дума да не се произнася по теми, които са неудобни за Кремъл и промитите мозъци в Русия.

Няма български политик на власт и в опозиция, който да се е одързостил да намекне за съветската колонизация на България, обезличена и практически лишена от национален суверенитет в продължение на 45 година до степен на посмешище и нарицателно за най – верен съветски сателит. С нас се гавреха по този повод най-вече близките ни по-съдба, но по -малко благодарни за наложения им комунизъм по съветски образец колеги по съдба в Източна и Централна Европа. Когато им беше зле винаги можеха да кажат “ е, не сме чак като българите, които направо пълзят по корем пред Москва”.

В този смисъл Караянчева направо е невинна. Тя просто следва тази традиция да не бъдат дразнени “братушките” и да им се говорят само любезности, каквито са свикнали да чуват, но :

Нищо за фалиралата заедно със СССР нейна колония НРБ. 

Нищо за хилядите отвлечени от България нейни граждани от специалните части на Сталин СМЕРШ през есента на 1944 г. под предлог, че били германски шпиони. 

Нищо за съветската вина за българското братоубийство в условията на съветската окупация по онова време. 

Нищо за откраднатите български архиви.

Нищо за довеждането на Царство България до просешка тояга чрез разграбване на икономиката й под формата на репарации и изкупуване на безценица на суровини, материали, всякакви преносими материални активи и земеделска продукция.

Нищо за насилствено прекъснатия европейски път на развитие на страната ни под ударите на сърпа и чука.

Нищо за унищожената българска природа по примера на СССР чрез форсиране на индустриализацията за целите на милитаризацията.

Нищо и за радиацията – първо чрез мащабната кражба на български уран десетилетия наред, а след това и за чернобилската.

Нищо за скъпотията на руския природен газ специално като за България.

Нищо за руската хибридна война срещу страната ни, водена на нейна територия чрез московската пета колона.

Нищо за злостната антибългарска пропагандна, излъчвана по официалните руски телевизионни канали под формата на документални филми, очернящи България  с твърдения, че е пример за провал заради “западното иго”.

Щеше да бъде някак си успокояващо да обвиним руснаците, че споменатите по-горе въпроси са табу по тяхно настояване. За съжаление истината е, че сме си избрали политици, които сами се поставят в услуга на руския интерес България да изглежда все така безхарактерна и страхлива пред руската мечка, каквато беше през десетилетията на комунизма. 



Тагове:   България,   Русия,   СССР,   Иво Инджев,   НРБ,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: veshter
Категория: Изкуство
Прочетен: 243061
Постинги: 353
Коментари: 691
Гласове: 1919
Архив