...КОЕТО НЕ ГО МЪРЗИ ДА ИЗЛЕЗЕ НА УЛИЦАТА И ДА ПРОТЕСТИРА.


Втората разлика е в това, че този 0,1% от френското население е готово да чупи и руши собствеността, независимо каква е тя, в ИЗБЛИК НА НАТРУПАНИ В НЕГО ЕМОЦИИ.


България е оптимистично казано 7 милиона. Ако 1% от населението е 70 хиляди души, то 0,1% са 7 хиляди души. Задаваме си въпроса, имаме ли в България 7000 души, които могат по всяко време да обсадят парламента или изобщо "жълтите плочки" и да осъществят натиск към властта? Отговорът е - НЯМАМЕ. И затова политическата класа си прави каквото си иска. Но дори и да се съберат на "жълтите плочки", никой няма да тръгне да пали и руши, както го правят французите. Дори и когато вземахме по 10 долара заплата, единственото нещо, което подпалихме е една стая в Партийния дом и счупихме едно стъкло на Парламента. За добро или лошо, това сме ние, българите. 

Французите са друг чешит народ. Нека да сме наясно - физиономиите на "жълтите жилетки" в Париж никак не ми напомнят на емигрантски физиономии. Това са си французи. Радикализирани и решени, тези 0,1% от френското общество наистина са способни да направят достатъчно силен натиск на правителството, за да промени своята политика. Понякога си мисля за потенциала на нашите "жълти жилетки" - ами то само агитките на сините и червените в София са по-големи от 7000 души, ама като няма политическа непримиримост в главата, няма какво да се направи в тази посока. В главите на агитките, защото са прости момчета, има само агресия от натрупаните младежки хормони, която агресия обикновено се насочва към противниковата агитка, защото това е призванието на простия човек - той търси друг прост човек, че да се "дърля" с него. В такава проста глава не може да има политически разсъдък, който да го кара да иска от управляващите отговор на социално-икономическите въпроси на държавата, защото пилешките мозъци са вкопчени в собственото икономическо, емоционално и социално Аз, което малко хора могат да надскочат.


И "демокрацията" във Франция и тази в България е гола вода. Демек няма истинска демокрация. Само че онази критична маса французи, която е не-повече от 0,1% от населението е на УЛИЦАТА И Е ГОТОВА ДА ОСТАНЕ ТАМ ЗАРАДИ СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТТА СИ СПРЯМО БЕЗОБРАЗИЯТА НА ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ВЛАСТ, КОЯТО НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ МНЕНИЕТО НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА. В БЪЛГАРИЯ ОБАЧЕ ТАКАВА СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ НЯМА. НИЕ СМЕ НАРОД, КОЙТО ПРАВИ ТЪНКИТЕ СИ СМЕТКИ. Ние ще заявим в социалните мрежи, че хиляди ще излезем, но накрая ще излезем малцина, ЗАЩОТО ПРАВИМ СИЛНО РАЗЛИКА МЕЖДУ ОБЕЩАНО И ИЗПЪЛНЕНО, ЗАЩОТО СМЕ СИЛНИ, ЗАСТАНАЛИ ПРЕД КЛАВИАТУРАТА И СЛАБИ В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ...


Защото сме българи и ОТДАВНА СМЕ ЗАБРАВИЛИ, ЧЕ СМЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА, ЗАТВОРЕНИ В УЮТНАТА СРЕДА НА СВОЯ ДОМ. ЗАЩОТО СИГУРЕН СЪМ, В ТОЗИ ДОМ ТРОТОАРИТЕ СА НАПРАВЕНИ КАКТО ТРЯБВА, ПЪТИЩАТА СА БЕЗ ДУПКИ, БАНЯТА И ТОАЛЕТНАТА СА НИ ДОБРИ И НИЩО, ЧЕ ОБЩИТЕ ЧАСТИ СА НЕПОДДЪРЖАНИ, МАЗЕТО МИРИШЕ ЛОШО, А ТАВАНЪТ Е С ПАЯЖИНИ, ВСЕ ПАК НИ ОСТАВАТ ОНЕЗИ НЯКОЛКО СТАИ, В КОИТО ДА СИ СКРИЕМ ОБЪРКАНАТА ГЛАВА.
ЗАТОВА ЩЕ СМЕ ОТРЕПКИТЕ НА ЕВРОПА - ЗАРАДИ ОНЕЗИ 0,1% ОТ НАСЕЛЕНИЕТО, КОИТО ПРИ НАС ГИ НЯМА. ОНЕЗИ, АГРЕСИВНИТЕ, НЕПРИМИРИМИТЕ, ЕМОЦИОНАЛНИТЕ...ТЕЗИ, ЗАРАДИ КОИТО, КОНФОРМИСТИТЕ ЖИВЕЯТ ТОЛКОВА ДОБРЕ В ДЪРЖАВИ КАТО ФРАНЦИЯ.

В България има приемлив брой компетентни служители на Арменска Апостолическа Църква - в София, Пазарджик, Пловдив, Бургас, Варна и Русе има постоянни отговорни лица, Силистра, Добрич, Шумен, Ямбол, Сливен, Стара Загора се посещават в неделя и на големи празници от пътуващи служители, които приемат и разглеждат жалбите на гражданите. На практика само Западна и донякъде Централна Северна България е далеч от компетентните служители. Евентуално може да се изпратят младежи на обучение в Духовна Академия "Кеворкян" за да защитават гражданите.