И разкъсва мрачните окови озверен

надига се в мраморната тиха утрин

сънено разтърсва напиращи желания

и мъркащо поглежда в кристалният ми взор.

Облизва хищно отдавна складирани тъги

в любящи гънки на изпотено цяло

рисува с въглен отвъдните мечти

на една красиво влюбена вселена

раздира с нетърпение туптяща топла гръд

и попива кървящи рани с език, обрасъл с мъх

захапва нежно ефирен златен прах

отнася при звездите млечният ми път

възбудено поглежда с вледеняващ дъх

обърканото подсъзнание на изтощена аура

отпива галещо от искряща чаша синя кръв

бавно ляга в подножието на хиляди ухания

вперил кехлибарени очи в зениците ми северни.

Открехва с изящни бели нокти

напъпилите водни лилии

глава полага в разтреперания скут -

кънтящо гъгне зажадняло гърло.