И тъй като днес реших да ви поглезя с нещо наистина приятно, с удоволствие ще подгрея любопитството ви с едно, предизвикващо неистиово слюноотделяне, префърцунено блюдо:


„Фондю със синьо сирене, сладко от боровинки и натурален шоколад”

Първо да изясним за - всеки случай – какво, все пак, е туй чудо на чудесата: Фондю (от френски – стопено, разтопено) е кулинарна чудесия, горещ шфейцарски специалитет от разтопено сирене,  приготвян някога от пастирите в нарочен съд, в който, с помощта на дълги дървени пръчки, топели бял или ръжен хляб. Традиционно се приготвя от два-три, до пет-шест вида сирена – грюер, апенцеллер, гауда, козе, бри, камембер. Фондюто, което ще ви поднеса сега е моят бегъл поглед към  личното ми фешън меню за особено специални случаи.
И така, необходимо е, задължително, да разполагате със подходящ за приготвяне на рецептата съд – ако не разполагате с оригинален "party flame",  най-добре е да се използва дълбок керамичен или , в краен случай, някоя по-дълбока тенджера с дълга дръжка. Необходимите продукти са: по двестатина грама (за четирима души) гауда, бри, синьо сирене по избор. Също натурален шоколад, сладко от боровинки, около петдесет милилитра бяло сухо вино, 20-30мл коняк, индийско орехче, също така и леко препечени правоъгълничета бял хляб – бял, може и сладък. Начинът на приготвяне е елементарен: загрявате виното, без да завира в горещия съд, след което добавяте коняка, върху натрошените в отделен съд сирена настъргвате натуралния шоколад, размесвате, и на части добавяте в нагорещената течност. Бърка се внимателно, най-добре във вид на осморки, като постепенно се добавя от приготвената смес, докато не се получи мек, приятен крем. Сладкото от боровинки и остатъка от сирената, както и настърганото индийско орехче се изсипват най-накрая. Размесва се и, без напълно да са се стопили последните парчета се сервира на масата направо в съда, където с помощта на дълги вилици се топят запечените хапки хляб. Тънкоста на приготвяне е в умението да се поддържа постоянна темепература по време на приготвянето – най-добре се получава при използване на газов уред – противогаз, да речем – за синьото сирене, докато се разстопява...

п.п. особено внимателно трябва да се консумира фон-фон-дю-дю-то – умението за качествено и навременно духване посока апетитните хапки е особенно ценно в случая.

От мен да знаеш, че най - издръжливия съд за супер рецепти не е нито специална тенджера, нито керамична, нито китайски тигани, а стъклото от вратата на стара пералня, което става абколютно за всичко. Ако имаш две т. е. с похлупак употребяват се заедно.
Обичам хитринките в готвенето, защото резултатите са невероятни , когато изпреварваш
традиционното.
Стилът ти е уникален, може би като разказвач, си още по - супер.
Е , ако трябва специална тенджера - смени си пералната...

само не мисли, че се взимам на сериозно - обичам да готвя, но съм прекалено зает и се захващам с подобни изкушения не повече от два-три пъти месечно. Всъщност предпочитам да драсна два-три реда или да се завра, омазан до лактите с масло, под любимите си янгтаймери - имам скромна колекция от три, доставящи радост за сетивата, автомобила - удоволствието от обгрижването им е мехлем за душата ми и ме кара да забравя всички заобикалящи ни простотии. А готвенето е за разнообразие - от време навреме преглеждам някоя рецепта и я преправям по свой, може би малко нетрадиционен, начин. Но преди всичко предпочитам да си измисля някое интересно блюдо сам:)

Отяде ми се , пир по време на криза ...Въпреки , че обичам да ме глезят...по всяко време ...

Винаги съм знаела, че мъжете сте по-добрите готвачи.Вие превръщате готвенето в изкуство, а за мен е просто задължение.

В момента в който удоволствието се превърне в задължение, нещата придобиват не особено приятен обрат. Умението да изпитваме удоволствие от това, което вършим е изключително ценно - за мен изкуство също така е и поддържането на автомобил:)

завиждам ти!Аз ей сега започвам да готвя един гювеч.И хич не ми изглежда като изкуство...А, ако трябва да бъда докрай искрена, нищо от това, което върша не го възприемам като изкуство :((

Съвети не обичам да давам, но ако погледнеш на нещата от друг ракурс и се постараеш да си представиш колко по-кофти биха могли да изглеждат - то тогава, твърде вероятно, ще се усмихнеш на ум и с удоволствие ще продължиш:) или с други думи - гледай на заобикалящият те свят отгоре-надолу а не отдолу-нагоре... :-)

Да, чашата е наполвина пълна, а не наполвина празна...Оптимизъм, съчетан с мисълта - под вола няма теле, не го търси.
Понякога успявам да схвана и по този начин нещата.Знаеш, има обаче дни, в които не върви.Но след лошото идва доброто.
Апропо - гювеча е на път да се окаже успешен.Не е произведение на изкуството, но ще нахрани много гладни стомаси :)

зная - това е повече от нормало, в противен случай, ако сме постоянно ухилени (като тикви на плет - в буквален и преносен смисъл) явно барометърът ще сочи посока четвърти километър...Знаеш ли по какво може да бъде разпознат веселият мотоциклетист?

:)))))))), не
По какво ? :)

по мушичките между зъбките...

Благодаря, че се опитваш да ме накараш да се усмихна :(

мога и да те разплача, естествено, стига да си ми на една ръка разстояние - и не е добър гювеча :)))

:), добър е, той, добър е, и аз хапнах и други хапнаха.Всичко си изядохме.Или е бил добър, или сме били много гладни.
Шамари ли щеше да има на една ръка разстояние?:(

щом е добър няма има... Ще има десерт - напълно заслужен:)))

Аз сладко не ям :((

или по-скоро много, много рядко. Само не казвай, че нямаш чувство за хумор! Не, че моето не е прекалено специфично, но все пак - да попитам...

Абеееее, какво да ти кажа.Имам - поякога - чак искрящо, понякога - черно, черно, понякога - нямам.Взема ли нещо насериозно, уви, чувството за хумор...не че изчезва, ама само аз си го разбирам.Днес съм в черна гювечена дупка.Не ми обръщай внимание.

оставям те на волята на гурме - всемира:) сега яхам метлата и отлитам, че работа ме чака...

:)) Благодаря за вещерската компания :))

Thought I would comment and say neat theme, did you make it for yourself? It's really awesome!