След огромните скандали около филма "Матилда" и балета "Нуреев" над главите на просветената руска публика надвисна нов буреносен облак от великодържавна истерия. В Русия бяха забранени прожекциите на английската комедия "Смъртта на Сталин". Тази забрана е важен жалон по пътя към "светлото бъдеще" - така, както си го представят в Министерството на културата. Новият скандал започна да набира страхотна сила. В него се включиха депутати от Държавната дума, висши чиновници, известни комунисти, режисьори, писатели и други псевдопатриоти, или просто  опитни и пресметливи циници.

Малодушието на пионките

Миналата есен гледах комедията "Смъртта на Сталин" в Лондон и мога да кажа, че филмът съответства на обещания жанр. Той е роден от комиксите и възприема иронията на този вид изкуство на 20-ия век, с което в руското общество никак не са свикнали.

Да се обиждаш от един комикс, който предлага час и половина забава, е също толкова глупаво, колкото и да се засягаш от вицовете за Щирлиц, Петка и Чапаев или другите майтапи, съдържащи нецензурни изрази. Но работата не е в това, че за депутатите този жанр е непонятен. Ако перифразираме Лев Толстой, демокрацията във всяка демократична страна има своя специфика, докато тоталитарните и авторитарни режими си приличат като близнаци. Тези режими обичат да се обявяват за духовни избраници на цялото човечество, да отричат всичко отрицателно в историята на собствената си страна, за да я представят като колективно житие на светци. Според тези хора, злото идва единствено от чужбина, а тази чужбина поддържа и своята пета колона.

Глобалният страх е заложен в самата същност на тоталитаризма. В английския филм това е показано с помощта на истински професионализъм – в него са ангажирани прекрасни актьори. Но главният герой в "Смъртта на Сталин" не е страхът, нито волята за власт или дори  желанието за безнаказаност, а по-скоро малодушието, породено от страха. Малодушието е завладяло цялото обкръжение на Сталин, всички тези незначителни в сравнение с него палачи, които по негова заповед са подписвали хиляди смъртни присъди - Молотов, Маленков, Хрушчов и, разбира се, Берия.

Плакат с рекламата на английския филм

Всички те са карикатурни образи в една черна комедия. Те се страхуват панически и от Сталин, и от неговата смърт, а и един от друг. Филмовите персонажи, разбира се, твърде бегло напомнят за реалните исторически личности. Който започва да се „хваща“ за тези разлики, значи не разбира нищо от изкуство. Та нали по времето на Сталин изпращаха в ГУЛАГ за подобни вицове. Както сполучливо казваше Фазил Искандер, по онова време страната приличаше на детска градина със строг режим.

Най-важната дума: „Не може!“

И Русия отново се завръща в тази детска градина. Политиците за пореден път се превърнаха във възпитатели, които наказват провинилите се в ъгъла, бият ги през пръстите или ги изпращат за превъзпитание в тъмната стаичка.

И най-важната дума в тази детска градина е „НЕ МОЖЕ!“. При това възпитателите ни уверяват, че това "НЕ МОЖЕ!" изобщо не е цензура, а грижа за нравствеността и невинността на населението. В името на тези велики идеи се горят книги, забраняват се филми и театрални постановки. Пълна глупост е да се смята, че в руската детска градина действително се полагат грижи за децата. Истината е друга: плашейки децата, „възпитателите“ се грижат за самите себе си от желание да продължат живота си като „възпитатели“ и от страх да не изпаднат в немилост пред новата неизвестна власт.

Но защо се надигна такъв крясък по повод филма? Твърди се, че филмът обиждал сталиновия химн и останалите атрибути на неговата власт. Крокодилски сълзи ли са това? Бедата е там, че не са. Сталин извърши своето дело. Той създаде особен вид хора, които възхваляват своя палач, като плюят  на историческите факти. Той унищожи всички, които бяха замесени от друго тесто – онези, които имаха свое собствено достойнство и разбираха какво е чест. Сталин създаде нов сорт хора, които никога няма да позволят диктаторът да умре завинаги. Те жадуват за неговото възкресение и искат да го видят на историческия престол. И този Сталин сам сe e погрижил за това още много дълго да живее в Русия. 
DW