Надежда и безнадеждност под суровата сянка на настоящия и предстоящ путинизъм

Да избираш един вчерашен кагебист и днешен деспот за свой лидер, говори, че душата ти плаче за господар, който да я завладее и стопанисва

 

Новият путинизъм

  Димитър Бочев, специално за Faktor.bg

Русия гласува, а когато гласува една страна с размерите на Русия, изходът от изборите е фактор не само за нея, а и за целия останал свят. За нас, българите, пък, чиято историческа и актуална съдба е неделимо (а аз бих желал да е делимо) свързана с историческия и актуален път на Русия, събитието придобива особено значение. Свързани сме с Русия по силата не на някакво всепобратимяващо панславянство или на някакво изконно православно братство – всичко това са мистификации, използвани от Кремъл за прикриване на истинските му цели. А тези цели са от векове империалистически – империалистически са и днес. Колкото и редуциран, колкото и обезсилен да е този империализъм от неотдавнашното ни приобщаване към евроатлантическата общност, той е все още наличен и енергичен – руски политици и държавници от първата фаланга публично оспорват националната ни независимост и 

бленуват да върнат страната ни в контингента на Кремъл

Резултатите от изборите са ясни като ден, но това обстоятелство като че ли не намалява, а увеличава опасността. Една опасност, която нараства и от факта, че, колкото и присъщи да са на руската държава, не изборните фалшификации ще решат изхода от боя – и без фалшификации победата на Путин щеше да бъде несъмнена, както са несъмнени и самите фалшификации. Защо се фалшифицира тогава ли? Ами за да бъде тази победа още по-убедителна – окото на владетеля е ненаситно. Пък и фалшификациите имат в Русия стародавни традиции. Фалшифицират се статистики, фалшифицират се политически цели и намерения, фалшифицират се икономически показатели, фалшифицират се истините за убийства и издевателства – както на руска, така и на чужда земя.
Обстоятелството, че и в едни честни избори, каквито цялата вековна история на Русия не е виждала, Путин щеше несъмнено да спечели, говори само колко нецивилизовани и недемократични са обществените настроения в днешна Русия. Да избираш един вчерашен кагебист и днешен деспот, а Путин е видимо такъв, за свой лидер, говори, че 

душата ти плаче за господар,

 който да я завладее и стопанисва. Ако казаното е валидно до голяма степен и за най-големите центрове, за необятната руска провинция валидността му е безусловна. Колективните гласувания по предприятия, по учебни заведения и военни поделения вече текат, но, както споменах, не те решават изхода от вота – те само ще прибавят в полза на вожда някой-друг процент към крайния резултат. Става дума за вот, който е функция на онзи садомазохистичен модел, който владее гражданското съзнание на руския електорат от векове. В случая терминът електорат е цивилизованото обозначение на онова примитивно, почвеничско съзнание, което не познава и никога не е познавало разделение на властите и за което държавникът е бог, държавата – божество, а църквата - държавност. Православната руска църква е по традиция одържавена без остатък – за руското православие църква е Кремъл. Служейки лакейски на вожда и олигархичното му обкръжение и себепоставяйки се в услуга на държавната доктрина с всичките ѝ идолопоклонничества, тотеми и хералдически окултизъм, руското православие е по-скоро езическо, идолопоклонническо, отколкото християнско по органика. 
Колко печална е картината в днешна Русия, колко безнадеждно далеч е вътрешнополитическата ситуация в страната от една модерна, светски ориентирана държавна стратегия, пролича и от неотдавнашното гостуване на един невероятен руски писател, на един изгнаник в сърцето на Стария континент, на един от малкото руски творци със съвременно,  модерно светоусещане. Отговаряйки на въпросите на студенти и преподаватели от Нов български университет, Виктор Ерофеев заяви, че не Путин е най-зловещата опасност за днешна и бъдеща Русия. Най-зловещата заплаха се съдържа в обстоятелството, че колкото и деспотичен, колкото и недемократичен, колкото и властолюбив да е Путин, за огромната част от сънародниците си той е прекалено либерален и мекушав, недостатъчно шовинистично и прекалено светски, прекалено европейски, прекалено либерално настроен. А когато цял един многомилионен народ иска да види начело на необятната си страна вожд с твърда ръка, суров диктатор, който да противопостави руската държава на Европа и света и да я държи в почвеничеството, в което е затънала безнадеждно от цели векове, 

спасение няма

 Става дума за народопсихология, за национален манталитет, който е алергично нетърпим към всяка искрица демократичност – национален манталитет, който изживява робството като благодат, а свободата – като проклятие.
Ето защо за мен е без особено значение дали фалшификациите, които несъмнено придружават и настоящите президентски избори, ще притурят 5, 10 или 20 процента в полза на Кремъл. Без особено значение е и дали Путин ще спечели със 70, 80 или 90 процента – той е толкова могъщ владетел, че може да спечели с колкото си пожелае. Така убедително печелените избори са винаги неубедителни от цивилизационна гледна точка. Но с такъв народ – толкова! А че държавната номенклатура има интерес да държи народа си в невежество, че народ и държава в Русия се подхранват взаимно, това е друг въпрос. А знае ли се – може пък да е същият. Казаното може да прозвучи и дискриминиращо, но не политическата конюнктура – националният манталитет определя всяка националната съдба. На този манталитет са еднакво подчинени и изборите, и конюнктурата; и Путин и путинизмът. Един манталитет, който е кръвно сроден с робството и неуязвим за заразите на демокрацията. Манталитет, който е неизчерпаем извор на безнадеждност – както за нас, българите, така и за света. Но най-вече за самата Русия…