Изиграният народ отказва да направи връзката между старата и новата комунистическа престъпност и своята настояща бедност
   

 

  Д-р Любомир Канов

Колко ли въображение е нужно, за да се проумее, че безнаказаната 30 години престъпност на мутри, цигани, изнудвачи, рекетьори, магистрати и политици е директен влог в политическата каса на комунистите, които едновременно я създадоха и поощриха, но освен това успяха и да я припишат на “демокрацията”? Носталгията по ред и сигурност в селата, а и в градовете, кара голям брой от населението да гласува в червено. Всеки законодател в днешния парламент, който пречи на приемането на разумни закони за самоотбрана или на възможността за адекватен съдебен процес, (без увъртания около безбройните “права” на извършителите в контраст с безправието за жертвите!), допринася за дълголетието и успеха на столетницата. Това е така, защото голяма част от народа постепенно намразва “демокрацията” и започва да

 иска да дойде Сталин да ги ”оправи”, 

защото е оставен сам и беззащитен срещу бандитизма. Обективно, червените се борят да има колкото се може повече безнаказаност за криминалитета и за пълна липса на справедливост към пострадалите, първо, защото те самите няма да бъдат наказани за своята углавна история датираща още от далечното им минало до днес, и второ, когато се вижда ясно, че наоколо витае безнаказаност, простият човек започва да мечтае носталгично за връщане към ”социалистическата” законност. 
Той вече е забравил какво представляваше тя!
Днешният социалистически фосил вече е започнал да вярва, а го разказва и на внучетата си, че при Живков е било добре, че милицията се е борила с хулиганите и заслужено ги е пращала в Ловеч да умрат в кариерите, там “където им е мястото и на днешните демократи”. 

Фосилът тачи Мирчо Спасов с неговите лагери и убийства

 (имало е ред!) и това, че след като е избил стотици и хиляди невинни българи остана ненаказан, не го вълнува особено. Той не се впечатлява и от това колко милиона е откраднал от удържаните за пенсии пари и завлякъл в Южна Африка неговият син -банкерът Румен Спасов, наред с милиардите откраднати от многобройните деца на живковистката номенклатура. Но се гневи, че няма пари за лекарства и се чуди защо му е толкова ниска пенсията. Не може да направи връзката между старата и новата комунистическа престъпност и своята сегашна бедност. Фосилът също уважава БКП и ще гласува, ако не пряко за нея -тя сега се казва другояче - то поне за нейните сегашни представители, синове и дъщери. Но трябва все пак да се каже, че в създаването на безнаказаната престъпност и в привеждането на народа до състояние на юридическо безправие и помраченост, важна роля изигра това, че той беше легалистично изигран. Неговото обезправяване се осъществи с помощта на модерното ляво с неговата вносна ултралиберална политическа философия, налагана като “прогресивна”и “хуманна”, тоест като истинската и единствена “западна” демокрация. Това стана с приемането на разпоредби и закони, които създадоха възможност за съдебен и прокурорски произвол, превръщайки нерядко правото и съдебните процеси в абсурден фарс, докато междувременно народната милиция остана почти изцяло нереформирана като кадри и като методи на работа. Нито един голям и знаков престъпник не беше наказан и нито един важен наемен убиец, дори на Министър-председател не беше разкрит и осъден. Комунягите днес могат само да потриват доволно ръце и да броят гласовете по избори. Червените ескадрони организирани като Червената Армия на Ленин и Троцки нахлуха преди време от изток, за да възцарят “вечна правда и обич на света”, а в новото време троцкистите дойдоха предрешени като цивилни хомолюбци-демократи от запад и раздадоха “права”. Но ги раздадоха избирателно на виновните и ги отнеха на жертвите им. 

Криминалите могат да отварят спокойно шампанското,

 защото са добре защитени от кръгова червена отбрана - местна и вносна. Няма кой да ги пипне, от най-високо, до най-ниско ниво на престъпност. Те са необходимият елемент, за да процъфтява носталгията по бай Тошо и да се помпа поддръжката за старите нереформирани комунисти и за левите мечти на неомарксистите. 

А чичо на село пък ще може да се отбранява от циганските нападения въоръжен с ръждив пирон. Нито нашите болшевици, нито западните такива, нито бдящите около негодната конституция сегашни съдии, ще му позволят да се въоръжи и защити, за да престане най-накрая да бъде вечна и безпомощна жертва и не започне да придобива собствено човешко достойнство и лична смелост. Ще го убедят подсмивайки се, че само силната ръка, само наследниците на Сталин и Живков или евентуално самият Путин могат да го спасят от беззаконието и от набезите на престъпниците, стига да им делегира цялата държавна власт. 
А дотогава той ще се ослушва напрегнато в тъмнината “кой е дошъл на вечеря” при кокошките му.