ДЕБАТИ 
Дебатът не е нов, имаше вече няколко инициативи за събарянето на паметника на Съветската армия. Но не е и случайно, че всички правителства след 1989 г. се въздържаха да направят това.

Накратко аргументите на онези, които искат да бъде разрушен паметника се свеждат до мнението, че това е типичен комунистически паметник в стилистиката на 1950-те години, че възхвалява чужда армия, която всъщност е наложила комунистическия режим в България и че дори е неестетичен, направо грозен, най-вече защото демонстрира размахан автомат "Шпагин" високо над София.

Противниците на разрушаването на паметника изтъкват, че той е част от българската история, свидетел на определено историческо време, чието запазване е важно за бъдещите поколения. Освен това той все пак на нищо не пречи и не се отличава много от подобни паметници, издигнати по същото време в много други страни в Европа, дори в Германия.


И двете страни имат солидни аргументи, значи въпросът е политически и решението му ще бъде политическо, независимо какво е то. А политическо означава не просто да се заеме страна в спора (можем да допуснем, че и двете страни имат основание). Политическо означава, решението да се впише в приоритети, като част от въпроси, които смятаме за особено важни за цялата ни общност.

В много страни от Европа се отбелязва Деня на победата над нацизма в края на една разрушителна световна война. Обичайно това се прави или с военни паради или с церемониално поднасяне на венци и цветя на паметниците, които ознаменуват събитието. След 1989 г. в България това ознаменуване е съпътствано от много двусмислие. Ако се замислим, няма друг паметник в столицата, който да ознаменува тази победа, освен въпросният паметник на Съветската армия. Причината за това е пак наша, българска. Все още не можем да постигнем съгласие за това, как все пак днес оценяваме поведението на държавата ни по времето на Втората световна война. И смятаме ли, че отбелязваният в Европа като Ден на победата е по някакъв начин празник, който днешните българи е добре също да отбелязват?

Бихме могли да приемем, че като част от победения блок това не е ден на нашата победа. Но денят отбелязват дори германците – като ден на избавление от нацизма. Да отбелязваме ли Деня на победата или не? И ако го правим, къде? Възможно е да има държавна церемония на Гроба на незнайния войн. Но това не променя нуждата от място за честване на такъв специален ден, от специално място, от паметник, посветен на победата.

Може би трябва да изградим наново такъв. Или да трансформираме вече построения по този повод паметник на Съветската армия (имаше предложения на художници и архитекти в подобна насока). Или дори само да го препосветим, нещо в смисъл на "В памет на загиналите за освобождението на Европа от нацизма". Решения различни, но само ако сериозно се замислим за какво става дума.

Веднага се досещам за някои реакции на написаното – та нима Съветската армия не е дошла да зароби България и да й наложи комунистически режим? На една международна кръгла маса руска историчка трябваше да отговори на въпроса, дали смята, че съветският войник е донесъл освобождение на Европа през 1944-1945 г. Отговорът й ми се стори доста разумен: "Несъмнено съветският войник е донесъл освобождение от нацисткото подтисничество на много европейски народи, но не е могъл да им донесе свобода, защото самият той не я е имал". Малко парадоксален отговор, но в някакъв смисъл много мъдър.

А какво да правим в България? Тук въпросът е, дали сме съпричастни към Деня на победата над нацизма, или не? Отговорът не е безобиден.
Антоний Тодоров https://www.capital.bg/interaktiv/debati/11_triabva_li_pametnikut_na_suvetskata_armiia_v_sofiia_da/1025669_antonii_todorov_politolog/vestnikut/

В БЪЛГАРИЯ НЯМАТ МЯСТО НИТО СЪВЕТСКИ ПАМЕТНИЦИ, НИТО АМЕРИАКНСКИ

обаче тези паметници ще ги има, защото това бяха победителите и те спретнаха свое театро през 1989 г. - руснаци и американци винаги са били враговете на европа заедно с англичаните

промяна 1989 г. нямаше, а такива паметници ще има винаги

българските боклуци ги заслужават

да, трябва! след това трябва бъде монтиран на блогера kolevn отзад

Тогава ще родиш нов подчовек - хомосовиетикус - с бодлива опашка и рога от шпагини на тиквата.

Ще подкрепя казаното от germantiger, че Русия и Сащ са врагове на Европа и искат слаб Европейски съюз. Великобритания на няколко пъти действа против европейските интереси и се дърпа. Чужди паметници и в други страни има, но у нас руските бяха прекалени много. Например паметници на кан Тервел има малко, а той заслужава.
Поздрави!

трябва да остане, като символ на позора , като петно в историята ни , която сполучливо успяха да окрадат, като символ на това, което не трябва да бъде част от историята ни.