Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
26.07.2019 22:47 -
ШОК! Подправени кадри от американската Лунна мисия - истината излиза наяве!
ВИДЕО
СССР стартира лунната си програма със сериозно закъснение спрямо САЩ и логично губи „лунната надпревара“. Най-общо причините за неуспеха на съветската лунна програма са политически, финансови, организационни и технологични. В СССР липсва политическа воля за постигане на набелязаната задача. Нещо повече, висшите партийни и държавни ръководители гледат на националната космическа програма като на реклама за възможностите на държавата. Използването на ракетната техника за научни цели е възприето като досадно изразходване на значителни финансови ресурси и косвено като причина за забавяне на превъоръжаването на страната. Когато в средата на 60 – те години на 20 – век в СССР осъзнават каква висока пропагандна стойност ще има стъпването на Луната, вече е много късно и изоставането с почти пет години от САЩ не може да бъде наваксано. Финансовия ресурс на двете свръхдържави също не може да бъде съпоставен. Съветската лунна програма поглъща 5 млрд. рубли, докато НАСА изразходва за целта около 22 млрд. долара. С други думи разликата във финансирането е от порядъка на 4 – 5 пъти. Това е една от причините целия съветски проект да носи белезите от икономии на средствата и свързаните с тях технологични несъвършенства. Организационно СССР отстъпва значително на основния си съперник. Свръхтежкия носител Н-1 е построен от 500 (!) организации и 26 ведомства, от които 7 са пряко подчинени на Военно – промишлената комисия. Освен това строителството на завода, в който ракетата се сглобява и добива завършен вид закъснява с две години. Руските конструктори се отказват от строителството на скъпи стендове за динамични и огневи изпитания, поради което ракетите се усъвършенстват в реални полети. Това отнема твърде много време и средства. В проекта на Сергей Корольов се наблюдават редица регресивни технически решения: повече степени, по-голямо количество двигатели, голяма сумарна тяга при малък размер на соплата на първата степен, невъзможност за използването на високоенергетичните кислород – водородни двигатели за връхните степени, сравнително малък полезен товар за размерите на ракетата. В космическите кораби Л3 и ЛК отсъства бордова ЕИМ, а примитивната автоматика е двойно и тройно подсигурена, което води до нарстване теглото на апаратите и намаляване на полезния товар. Поради малката маса на полезния товар, научното оборудване е сведено до минимум, което поставя под съмнение чисто научната стойност от реализирането на проекта.
СССР стартира лунната си програма със сериозно закъснение спрямо САЩ и логично губи „лунната надпревара“. Най-общо причините за неуспеха на съветската лунна програма са политически, финансови, организационни и технологични. В СССР липсва политическа воля за постигане на набелязаната задача. Нещо повече, висшите партийни и държавни ръководители гледат на националната космическа програма като на реклама за възможностите на държавата. Използването на ракетната техника за научни цели е възприето като досадно изразходване на значителни финансови ресурси и косвено като причина за забавяне на превъоръжаването на страната. Когато в средата на 60 – те години на 20 – век в СССР осъзнават каква висока пропагандна стойност ще има стъпването на Луната, вече е много късно и изоставането с почти пет години от САЩ не може да бъде наваксано. Финансовия ресурс на двете свръхдържави също не може да бъде съпоставен. Съветската лунна програма поглъща 5 млрд. рубли, докато НАСА изразходва за целта около 22 млрд. долара. С други думи разликата във финансирането е от порядъка на 4 – 5 пъти. Това е една от причините целия съветски проект да носи белезите от икономии на средствата и свързаните с тях технологични несъвършенства. Организационно СССР отстъпва значително на основния си съперник. Свръхтежкия носител Н-1 е построен от 500 (!) организации и 26 ведомства, от които 7 са пряко подчинени на Военно – промишлената комисия. Освен това строителството на завода, в който ракетата се сглобява и добива завършен вид закъснява с две години. Руските конструктори се отказват от строителството на скъпи стендове за динамични и огневи изпитания, поради което ракетите се усъвършенстват в реални полети. Това отнема твърде много време и средства. В проекта на Сергей Корольов се наблюдават редица регресивни технически решения: повече степени, по-голямо количество двигатели, голяма сумарна тяга при малък размер на соплата на първата степен, невъзможност за използването на високоенергетичните кислород – водородни двигатели за връхните степени, сравнително малък полезен товар за размерите на ракетата. В космическите кораби Л3 и ЛК отсъства бордова ЕИМ, а примитивната автоматика е двойно и тройно подсигурена, което води до нарстване теглото на апаратите и намаляване на полезния товар. Поради малката маса на полезния товар, научното оборудване е сведено до минимум, което поставя под съмнение чисто научната стойност от реализирането на проекта.
Поздрави ли Рогозин американците по пово...
Поздрави ли Рогозин американците по пово...
Поздрави ли Рогозин американците по пово...
Поздрави ли Рогозин американците по пово...
Поздрави ли Рогозин американците по пово...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Jimi Hendrix
2. Doors
3. Чудомир
4. Ваше благородие
5. Дали
6. Джоузеф Хелър
7. Фрида
8. Ситрофрения
9. Pink Floyd
10. papillon
11. Аз, роботът
12. Интарзия
13. Отвъд този свят
2. Doors
3. Чудомир
4. Ваше благородие
5. Дали
6. Джоузеф Хелър
7. Фрида
8. Ситрофрения
9. Pink Floyd
10. papillon
11. Аз, роботът
12. Интарзия
13. Отвъд този свят