Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.06.2019 16:38 -
За комунизма истината и само истината - кървав, терористичен, престъпен режим
Автор: veshter
Категория: Изкуство
Прочетен: 523 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2019 16:41
Прочетен: 523 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 23.06.2019 16:41
Георги Михайлов
Днес България е член на НАТО и Европейския съюз. На 26.12.1991 г. СССР се срина под тежестта на собствената си несъстоятелност. На 26.04.2000 г. Народно събрание прие „Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“, а на 28.10.2009 г. „Декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани“, в която определя принудителното изселване на над 360 хил. етнически турци за
форма на етническо прочистване
През 2016 г. с разследващия журналист Христо Христов, проф. Евелина Келбечева и юриста Александър Кашъмов направихме фондация „Истина и памет“ с основната цел да се знае истината за комунизма и да се помни, за да не се повтаря! Пиша горното за самия себе си и за да се опитам да разбера равнодушието. Как е възможно след всички положени усиля най-вече от страна на проф. Келбечева, доц. Лъчезар Стоянов и Христо Христов, но и много други колеги, да се стигне до тук?
Чета учебниците и си мисля как от тях един десетокласник ще разбере, че периодът между 9.IX.1944 и 1990 г. не е просто време на еднопартиен режим, в който е имало и някои грешки на развитието? Как този ученик ще разбере, че след 9.IX.1944 г. България остава зад „Желязната завеса“? Може би от известната реч на Уинстън Чърчил, произнесена на 5 март 1946 г. в колежа Уестминстър, Фултън, Мисури. „От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа…“ Няма да е от нашите учебници, но пък в тях има какво е казал Хрушчов, а то е далеч по-важно!
Говорим за един
кървав, терористичен, престъпен режим,
който не се колебае да убива враговете си, няма проблем да измъчва жертвите си, да ги изпраща по лагери, за да умрат в нечовешките условия или в затвора с измислени обвинения.
Никъде не виждам да е описан садистичният режим, в който задържаната в Дирекцията на Народната милиция Мара Рачева, умира след падане от четвъртият етаж, като преди това „следователи“ педантично изтръгват ноктите на пръстите на краката ѝ, отрязват три пръста от дясната ѝ ръка, отсичат ушите, нарязват гърдите, изваждат всичките ѝ зъби, като не забравят и да одерат шест сантиметрова ивица кожа от областта на кръста. Може би Мара Рачева е единичен случай? Може би случаят на кандидата за Народен представител Людмила Славова, която през 1946 г. решава да се изправи срещу БРП/к и тръгва да прави кампания, завършва положително и все пак, режимът е бил толерантен към инакомислещите? За съжаление Людмила Славова е пресрещната от група от 10 въоръжени с тояги ремсисти, които я изнасилват групово, след което чупят двете ѝ ръце и мислейки, че е умряла я захвърлят в канавката. Макар и наранена, нейният призив е достатъчен за да опише времето, в което живее: „Жени, майки, сестри, български граждани, от ваше име аз обвинявам и търся гаранция за свободата и живота ни. Затова в името на човечността, свободата и демокрацията ние, огромното мнозинство от народа, сред който съм била винаги, съм и ще бъда, трябва да продължим борбата.„ Людмила Славова е сварена (буквално) в Централния софийски затвор и умира от раните си в затворническата болница на 16 октомври 1948 г. Умира в разцвета на силите си, на 35 години. Гробът ѝ е неизвестен. Преди да умре, държейки ръката на д-р Грозев, прошепва: „Кажи на всички приятели, че изпълних доколкото можех дълга си. Но така е трябвало да се случи…“.
Кога децата ни ще научат от учебниците колко са убитите без съд и присъда след 9.IX.1944 г.?
Кой от днешните младежи е чувал за „Горянското движение“ или за остров „Предела“, където са заравяни труповете на зверски убитите бивши министри, депутати, лекари, преподаватели, съдии, журналисти и дръзналите да застанат срещу режима?
И ако за трите фалита на комунистическата икономика и убийството на Георги Марков разбрахме само благодарение на разследващия журналист Христо Христов, то за престъпления, като асимилацията на етническите турци и помаците има десетки хиляди страници доказателства.
В нито един учебник не виждаме историята на така наречения „Възродителен процес“ такава, каквато е констатирана от редица историци въз основа на свидетелства и архивни документи. От изселването на мюсюлманското население от южната граница през 1948-1951, през „Разфереджаването“ 1959 г., няколкото преименувания на помаците през 1962-1964-1970-1972-1974. Бунтът на помашките села Корница, Брезница и Лъжница през зимата на 1972-1973. Тоталната кампания за побългаряване на 1 306 000 етническите турци през 1984-1989 и насилственото изселване на над 360 000 в Република Турция през 1989 г. Всичко това е отдавна известно на историческата общност, но в новите учебници виждаме дори благовидни обяснения на действията на режима: „Българите ставали малко, а и имало голям натиск от съседна Турция“….
Няма и информация, че така нареченият „Възродителния процес" след 10.XI.1989 г. е отменен от самата БКП и е
осъден като асимилационна политика
от Народното събрание през 2010 г. и с нарочна декларация през 2009. За каква история става въпрос?
Зад всеки ден и всяка дата стоят гласове. Едните са на възрастни хора, които не са искали да оставят домовете, в които са родени и израснали, други са на младежите, които просто искат да носят дънки като връстниците си… има гласове на майки, които преди да бъдат насилствено изселени в Турция, чакат с кърмачета със седмици в импровизирани автобусни лагери преди границата...
Емоциите не трябва да определят историята ни, но разказите на съвременници, съчетани с безпристрастния прочит на документите, ни дава гаранция за истината и само истината.
Става дума за нашите деца, става дума за формирането на гражданска позиция чрез познание, става дума за функционална грамотност. Затова трябва да преодолеем пасивността и да заявим позицията си.
Комунизмът не беше осъден, а жертвите не бяха обезвъзмездени и как ли може да се обезвъзмезди загубата на близък… Но с изучаването на истината ще дадем шанс на децата ни и на идните поколения да не повтарят никога грешките на миналото.
Тагове:
Пощенски марки доказват - клозетната чин...
Политолог: Абсолютните лъжи на Елена Йон...
Преходът или какво стана с нас
Политолог: Абсолютните лъжи на Елена Йон...
Преходът или какво стана с нас
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Jimi Hendrix
2. Doors
3. Чудомир
4. Ваше благородие
5. Дали
6. Джоузеф Хелър
7. Фрида
8. Ситрофрения
9. Pink Floyd
10. papillon
11. Аз, роботът
12. Интарзия
13. Отвъд този свят
2. Doors
3. Чудомир
4. Ваше благородие
5. Дали
6. Джоузеф Хелър
7. Фрида
8. Ситрофрения
9. Pink Floyd
10. papillon
11. Аз, роботът
12. Интарзия
13. Отвъд този свят