рано събуждаше изгрева

и даже кафето , но само понякога

бе толкова силно, отколкото трябваше

и винаги, без изключения,

с усмивка огряваше утрото

 

някъде в шест или седем,

а може би осем,  

аквамаринът тихо отлиташе

с морско-синьо дихание,

с криле от златиста акация

 

денят дори и не бързаше

разчупващ с наслада солта

небрежно нареждайки буци рубинени

покълнали плахо в ръжта

стрелки часовете разместваха

 

следобедът гледаше влюбено

канапето в своята спалня

и салонът, около пет или четири,

бродирайки бъдещи сънища,

и междинна прозрачна пътека

 

понякога рисуваше спомени

водещи към лунните камъни,

дори напред-назад из библиотеката

на една-две кошнички нахвърляни мисли

в които мъркаха рижите котета

 

защото дори коридорът,

в девет и половина например,

притваряше детския кът

и дишаше едва доловимо

за да види колко красива е

 

започваше да подрежда -

умислен, с абаносов финес,

зад открехнатата дъбова врата,  

може би в кухнята

или може би в банята

 

което беше истинска лудост

тъй като нямаше нищо за вършене

и защото бе единайсет вечерта,

а ключът /както винаги/, захвърлен,

лежеше на същото място.

Спрях любимото си парче , пречи ми...докато чета...

подредил си думите с финес

красив стих!

е - пипнах го :)

всъщност експериментирам, пробвам, размествам мисли и думи...
:)

" всъщност експериментирам, пробвам, размествам мисли и думи... "

Правиш го доста вкусно и с уменията точно на един Veshter :)
Харесвам алхимията ти, красива и ароматна е :)
Усеща се , чак у дома ...
Все пак съседе, не прекалявай с етеричните масла, силен афродизиак са ;) Р

Лека нощ Veshter , при теб е меджик ! ;)*

удоволствие и радост е за мен да си тук, amethystus!

Красив интериор за нежни души!!!
Поздрави за стиха!! :)))

радвам се на присъствието ти!

като дъх!

Радвамсе, че ти е харесало Руми:)

Гласа ти трепти
шоколад стопен по Сух сняг
запотени стъкла
рисуват
как ли Те срещнах в
следобед наситен с вкус на
Анасон
листопади дъждовни ще ме
срещнат край
езерната страна откъдето
Индигови силуети са
Гласавете Ни
междувренно -
отшумяха ли Спомените за
погледа И син -
по стените бръшлян
попива уханието Му
огънче ден В
просторното легло
накацали чапли
разбуждат заспалото Небе
ръцете Ти обгръщат Ме
потъваш бавно в Мен
стонове възбуда
в Мен настръхват
изпълваш деня ми портокалов
най-сладкото табу
си Ти
боса по заспалите белези
на Моите спомени
поглед на гепард сънуващ
соната за пиано
тюрбан наплетен от момини сълзи
лиани от Портрети
Ти, Ти, Ти
Аз, Аз, Аз,
Ние, Ние, Ние
глътка абсент по
време на Любов
отдъхвам в Теб
играеш тази игра -
декори нарисувани -
с вкус попиващ Мен
разхвърлени дневници
намерени писма
запечатани с восък
пропътували Времето
зареяни в Нощта
Обичнея те

Нямам щастието да ви познавам, дори виртуално /въпреки, че знае ли човек/, но това тук определено е невероятна музика...
п.п.ще се радвам да прочета и други неща от вас, анонимни:)