Петър Младенов спестява на българското общество истината за фалита на комунистическото управление и външния дълг, казани само на ръководния елит на МВР и ДС | Снимка: БТА.

В част 1 беше изложена стенограма от срещата на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов с ръководството и колегиума на МВР 15 дни след 10 ноември 1989 г.

Също така там беше разказана и историята на документа.

Част 2 е продължение на стенограмата от тази среща със заключителното слово на Петър Младенов. В него пред тесния ръководен елит на МВР и ДС той хвърля светлина върху следните въпроси, които по обясними причини са спестени тогава на обществото:

•    политическите мотиви за смяната на Тодор Живков в 12 без 1 минута (антисъветски настроения на върха);
•    новият курс на преустройството (привлекателен социализъм под контрола на партията);
•    действителното положение на икономиката („картината е тежка, много тежка, от 1984 г. всяка следваща година е по-лоша”);
•    натрупаните задължения по външния дълг;
•    подкрепата за МВР за действията срещу неформалните организации ("това са органите на нашата революция и нямам какво да ви виним, правили са това, което им е било казано");
•    причините за нравствената криза и недоверие към БКП;
•    новата роля на органите на МВР ("да укрепва защитните функции на социализма");
•    необходимостта от подкрепата на СССР ("без нея не може да вървим напред"). 

Отделни пасажи от секретните стенограми са публикувани от Христо Христов под заглавието „Мъртва хватка” във в. „Демокрация” през ноември 2000 г. За първи път сайтът Държавна сигурност.com предоставя възможност за запознаване с цялото им съдържание като ги публикува едно към едно. .  

На 10 ноември 1989 г. пленумът на ЦК на БКП гласува оставката на генералния секретар на партията Тодор Живков, подадена предния ден пред Политбюро след интензивен натиск от Москва.

Живков слиза от политическата сцена, а събитието е представено на българските поданици като доброволно оттегляне. Дори новият генерален секретар на БКП Петър Младенов, който е посочен от Москва за приемник на Живков благодари на предшественика си от трибуната на партийното мероприятие, проведено в резиденция „Бояна”.

БКП не казва истината на българското общество за резултатите от своето управление. А те са катастрофални – в морално, социално и икономическо отношение.

Истината е запазена в архивите на МВР-ДС и благодарение на тяхното разсекретяване, макар и години по-късно, я научаваме и оставяме за историята.

Именно архивите разкриват двуличието на Българската комунистическа партия и нейните първи ръководители, чиито наследници и днес имат наглостта да управляват България.

Истинското състояние на страната при управлението на БКП е казана от Петър Младенов, но не на обществото, а пред висшия ръководен състав на МВР и Държавна сигурност, броени дни след 10 ноември 1989 г.

На 25 ноември 1989 г. той има продължителна среща в МВР, скрита от обществото.

На нея пред ръководството на МВР и ДС той казва истината на „реалния социализъм”, който БКП е построила и спуска новите опорни точки, които са съгласувани с Москва, а именно:

• политическите мотиви за смяната на Тодор Живков в 12 без 1 минута (антисъветски настроения на върха);
• новият курс на преустройството (привлекателен социализъм под контрола на партията);
• действителното положение на икономиката („картината е тежка, много тежка, от 1984 г. всяка следваща година е по-лоша”);
• натрупаните задължения по външния дълг;
• подкрепата за МВР за действията срещу неформалните организации ("това са органите на нашата революция и нямам какво да ви виним, правили са това, което им е било казано");
• причините за нравствената криза и недоверие към БКП;
• новата роля на органите на МВР ("да укрепва защитните функции на социализма");
• необходимостта от подкрепата на СССР ("без нея не може да вървим напред").

Вижте всички признания на Петър Младенов в стенограмата на МВР, публикувана на desebg.com онлайн – ТУК.

Секретната стенограма от срещата на Петър Младенов в МВР е разсекретена през 2000 г. от вътрешното министерство по искане на журналиста Христо Христов. Извадки от нея са публикувани за първи път във в. „Демокрация” същата година.